Поляние.

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

-Ъ, само така, да знам,-Вика су вхили по странен начин, след това се обърна към новото момиче,-разбира се, че ще ти помогнем, но първо си почини, пътят не е много кратък.

Виви потупа мястото до себе си на поляната и се загледа втренчено в далечината.

Subject: Re: Поляние. Sat Mar 21, 2009 10:35 am

Готова да приеме поканата на драго сърце,Йола се запъти към мястото,което Вика и бе показала,но застина.Все пак този град бе пълен с вампири,а тя бе просто човек.Можеха да я изпият като нищо и да я превърнат в чистокръвен вампир,какъвто не беше.И все пак не можеше да е сигурна напълно в това.....
-Благодаря!-отвърна шепнешком Ата и седна тихо,забила поглед в книгата си,но погледа и минаваше през редовете.....ами ако наистина бяха вампири?!....тогава беше в опасност....

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

Вивика, усети притеснението на момичето и придоби безизразна физиономия:
-От какво се страхуваш? ,-жената не можеше да бъде сигурна, защото аурата на Йола й подсказваше, че момичето беше изплашено, а от какво именно Вика не знаеше.
Русокоската гледаше Ата внимателно, като проучаваше всеки нейн детайл, тя го усети... Момичето имаше нещо човешко, ухаеше... Но Вика беше вегетарианка ХД, а пък и току-що бе се завърнала от лова си, нямаше намерение да убива... по не и днес.

Admin Number of posts : 36 Registration date : 2009-03-14

-Да знаеш ние не ядем хора!-възкликна с спокойна физиономия Медина и се прозина широко,така че белите и кучешки зъби да пробляснат на лунната светлина...След това жената се замисли и с усмивка на лицето каза:
-Не...Чакай...Излъгах...Ядем!
След това се сгърчи на земята от смях.

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

Вивето се разсмя, след това рязко стана:
-Е, да й показем пътя към стомаха... ъъъ към пътеките,-момичето продължаваше да гледа Ата ухилена до уши ХД.

Subject: Re: Поляние. Sat Mar 21, 2009 4:35 pm

Момичето се бе отнесло в своя свят и бе изпуснало част от забавата. [Sorry people...Me was lazy xDD] Когато отвори очи се озова на земята. Не само на земята ами заобиколена от две вампирки...и какво беше това?! Новодошла - която обаче не беше вампир. Русата се съсредоточи и проследи мозъчните вълни на гостенката. Както винаги се замая, олуля и хлопна по гръб на тревата. Отвори очи и премига. Виждаше на четири...пардон - направо на шестнайсет.
- А...кога се размножихте?! - попита мрънкайки, опитвайки да се изправи. Главата я цепеше. В новата имаше нещо странно. Попринцип при ползване на уменията върху вампири, само й се догаждаше, а сега направо й се искаше да повърне, припадне или направо умре. Приближавайки се почти плътно до новата, прошушна в ухото й, така че само тя да чуе:
- Ти не си вампир, нали? - след това се отдалечи и изгледа Вивика: - Ей, я не плаши момичето с такива простотии... Ти бъдеща мамо, също! - развявайки пръст ту пред лицето на Виви, ту пред това на бъдещата си майка, момичето продължи внимателно и предпазливо да изследва мозъчните вълни на Ата, в опит да разбере защо изведнъж яката я зацепи главата.

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

Вивика реши да улесни Аби, като й прошепна, така, че само тя да чуе:
-Тя не е... напълно, смеска е.
Русокоската се засмя и се завъртя около оста си.

Subject: Re: Поляние. Sun Mar 22, 2009 6:00 am

-А-аз.....аз......н-не знам....
Уплашена до смърт, Ата изпусна книгата си на поляната и тръгна да бяга,за да остане ако не друго,поне жива.Но накъде да бяга?Обърна се назад,за да се върне за книгата,но беше вече късно.Щяха да я превърнат в пълноценен вампир.....по бузата на чернокосото полу-китайче се стече студена сълза и тя изстена плахо.Имаше такава мизерна скорост....Бе стигнала до едно дърво недалеч от полянката и вече наистина не знаеше къде е.Сърцето и туптеше,когато се скри зад дървото плахо,молейки се да не я открият и да я изядат....книгата отдавна вече не бе в умът и.....приказният свят вече бе заменен от тъмнина и страх...само страх и нищо друго.Уморена от хлипане,Йола се сгуши в дървото и затвори очи,чакайки края си....

Subject: Re: Поляние. Sun Mar 22, 2009 6:05 am

- Хей! Чакай! - кресна русокоската и се изправи като се затича към Ата. По мозъчните вълни усещаше къде е и за нула време я намери. Седна до нея и я погледна:
- Какво ти е? Нищо няма да ти направим! - Опитвайки се да звучи искрена, Аби продължи да я гледа. Наистина нямаше да й нарправят нищо, но вампирката никак не я биваше в емоциите и сега се надяваше да докара нещо сполучливо.

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

Вивика, се изненада на реакцията на момичето и за две секунди буквално се намери до Йола и Аби:
-Хей, ама аз само се пошегувах... Ние всички сме вегетарианки, не ядем хора, спокойно! Не ме бива в шегите, нали?,-русокоската въздъхна и се строполи на земята в седнала положение загледана към Меди, която все още спокойно си седеше на поляната:
-Не се страхувай, нищо няма да ти направим, можеш да бъдеш сигурна!
Девойката рязко стана и пристъпи крачка назад.

Admin Number of posts : 36 Registration date : 2009-03-14

Медина се усмихна на паниката на Ата и затвори очи... Никой не можеше да вини детето... Тя,ВивС и Аби бяха като съществата заради който малките деца не спяха нощем,чакайки да дойдат и да ги отведат от родетелите им. За разлика от двете си приятелки...Ако вече я смятаха за приятелка...Белокосата не помръдна... Тя просто...
заговори...
-Стига,момичета...-вампирката беше си затворила очите и вятърът отнасяше думите към наплашеното същеество заедно с аромата и...Не говореше силно...Даже шепнеше,но беше сигурна че те я чуват....
-Не мисля че трябва да убеждавате момичето че е безопасно да дружи с вампири... Според мен никоя от нас неможе да каже че диетата и е напърно чиста.
След това тя си отвори червените очи и погледна момичето...
-Пътеката ти е точно зад теб...Все направо...Ако толкова много си решила да бягаш от себе си...

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

-Права е... Е добре тогава, но според мен ще е по-добре да дойдем с теб, може наоколо да има върколаци... А това не е за предпочитане,-рече Вива и погледна останалите от трупата ХД.

Subject: Re: Поляние. Sun Mar 22, 2009 9:08 am

Подтиснатото девойче бавно отвори очи и една сълзичка се търкулна по бузата му.Тя продължи пътя си до черешовите устни на Йола и потъна там,изгубена като собственичката си.Очите и срещнаха тези на Аби и несигурна тя се усмихна....погледна Вивика и се усмихна отново.Но усмивките бяха плахи и страхливи.Ата отхлаби хватката си от дървото и се измъкна от където беше се завряла,продължавайки да се усмихва.Проклинаше се задето бе толкова доверчива,но.....вече може би не се страхуваше толкова.Тъмно-червеният и поглед потъна надолу и тя прошепна...
-А-аз съм Ата Йола....и съм полу-вампир.....а вие сте мили за вампирки.Знам го защото..-и тук тя замлъкна.Ако беше продължила щеше да каже нещо от сорта на "Съм малтретирана от вампирският ми брат...",но не го направи.А вместо това погледна нагоре и се обърна към пътечката направо.
-А-аз ще тръгвам...да не ви преча.Не се притеснявайте,малко ме е страх от върколаците,но те нали не се опасни?Ако са опасни ще ползвам моето.....както и да е-и отново не продължи мисълта си на глас...."Моето SA,макар и да не знам какво е то"....щеше да каже,но се спря и тръгна нататък,съвсем забравила за книгата си.Йола начена първата крачка към пътя назад...
Забележка:Фаия и Йола съм ги построила нарочно коренно различно xD понеже Фаия не е страхлива.Шашавя се допълнително...Абе хора,излиза ли ви сета ми отдолу?0.0

Admin Number of posts : 36 Registration date : 2009-03-14

Медина кимна и малко я жегна че Ата не и беше обърнала внимание...
-За всеки случай са по-опасни от нас хлапе...-шептеше тя,така че само човешкият елемент на тази поляна да я чува...Наистина беше така. Ако върколаците усетеха вампирското у хлапето щяха да се погрижат да има с един вампир по-малко във Форкс... Мед погледна книгата и я върна тя (книгата) се зария на нивото на очите на Ата...
-Няма приказки на този свят...

Subject: Re: Поляние. Sun Mar 22, 2009 9:33 am

Йола преглътна и замръзна на място.Не и се умираше още,или поне така мислеше.Имаше избор-да остане да живее с вампирите,или да бъде убита от върколаците.....първото звучеше много по-приемливо.Тя изхлипа уплашено,но бързо се окопити и бутна книгата отново в ръцете на Медина.
-Н-не,задръж я,подарявам ти я!Приказки има,зависи от това дали си склонна да повярваш в написаното.Задръж книгата,твоя е,аз имам много такива.-отвърна шепнешком Йола,уверена в това което казва.Уверена за пръв път през живота си,-полу-вампирката върна книгата ръцете на белокоската и се усмихна леко.
-Значи искате да ме придружите,за да се уверите,че няма да ме наранят?

Admin Number of posts : 36 Registration date : 2009-03-14

Белокосата подбели очи и с пренебрежение каза:
-Не...Искаме да те схрускаме за...
Мад вече се обърна към облаците и видя как добиват светъл отенък и се усмихна:
-...закуска!
Вампирказа си върна към спокойствието си и се усмихна:
-До сега какво говорихме? Не искаме да те нараним!
След това изражението и изведнъж стана майчинско,тя стана и за секунда беше до Ата.
-Хайде,хайде Ата трябва да ядеш. предполагам че ако ти предложим кръв няма да те блазни много.

Subject: Re: Поляние. Sun Mar 22, 2009 9:46 am

- Да... да! Ще те придружим. И аз съм Аби... - каза момичето усмихвайки се - Наистина трябва да ядеш... Ако искаш ела у нас... Повярвай ми в хладилника ми има и човешка храна... Не пия само кръв... И домати има - Русата се изхили и се изправи, като зачака Ата да види дали ще поиска да дойде с нея.

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

Вика се приближи до Ата, като й каза:
-Ако нямаш семейство, можеш да оснеш с някоя от нас... предполагам, всеки да говори за сбе си.
Червените й очи присветнаха леко на малкия лъч от слънце който се показа из-зад облъците. Русокоската се усмихна приятелски:
-Е, за инфромация, аз съм Вивика,-девойката се усмихна глуповато.

Изведнъж Виви замря на място, тя усещаше нещо... Доста черна аура според нея, доколкото можеше да различи, не особено приятелски настроена:
-Две сестри и половина,-рече тя,-имаме си неособено позитивно настроена компания, и предлагам да побързаме да се заличим оттук.
Жената погледна към гъстата гора от другата страна, след което впи в поглед в останалата част от групата, като в погледът й се четеше досада и тревога.

Subject: Re: Поляние. Mon Mar 23, 2009 12:02 am

На любезностите на тези завидно мили вампирки,Ата не знаеше как да отговори.Не бе очаквала такова мило и великодушно посрещане,а сега я канеха да остане и с тях.Не за да я изядят естествено,защото изглеждаха незаинтересовани от полу-човешкото и потекло.Йола също се обърна към гората и замислено рече:
-Да,права си,по-добре да се махаме преди да станем плячка.С удоволствие ще дойда с вас.Чувствам се в безопасност....Аз съм Ата Шантал Йола.-при тези думи тя вдигна поглед и се осмели да ги погледне по-подробно:

Аби-адски мила,сладка и дружелюбна
Вивика-забавна,смела,точна
Медина,чието име все още не знаеше,Ата определяше като силна,съсредоточена и мъдра.

Те бяха супер!Краткият и престои с тях започна да и харесва и тя се обърна към първата от изброените персони с думите:
-Много мило от твоя страна,че ме каниш у вас да хапнем.Не знам как разбра че съм гладна,но определено уцели.За мен ще бъде чест,Аби-^^отвърна Ата и се усмихна мило-Е,предлагам да тръгваме,за да не стане прекалено късно после...

Subject: Re: Поляние. Mon Mar 23, 2009 6:06 am

Русокоската плясна с ръце и се изправи напълно. Изтупа късата си рокля, приглади я и прикри дълбоката цепка. Отметна коса назад и изгледа Вивика и Медина. После погледа и се спря на Ата, а после към гората. Преди да проговори се концентрира и почна да проследява мозъчните вълни на околните. Усещаше само тези на новите си приятелки. Отдели най-голямо внимание на гората, където Виви бе посочила опасност, но не намери нищо.
- Ем, хайде да тръгваме! Но все пак - Вивика аз нищо не усещам. - вярно, че Тейлър не беше споделила за способностите си, мислеше, че само да уведоми е продастътчно на този етап. - Да тръгваме! - каза тя и бавно тръгна посока къщата си. - Е, вие двете?! - попита тя Медина и Виви без да спира. Чакаше Ата да я догони и Медина и Виви да решан дали ще ги придружат.

ОФФ . Ако идвате пишете как се разкарвате оттук и после направо в темата за къщо ми xDD

Admin Number of posts : 36 Registration date : 2009-03-14

Мед стана,изтупа се червената копинено-ефирна рокля,оправи и панделката и каза на приятелките си:
-Аз отивам до гимназията...
Изведнъж вампирката грабна ръката на Ата и я помириса....
-ще ви намеря...Човешката кръв е силна по аромат.
Тя смигна на ата и каза:
-Бай ду уей...Медина Сторм!
След това изчезна с огромна скорост от поляната.

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

-Ъхъ... ,-Ви се огледа леко след клоето рече,-аз ще тръгвам... имам да свърша някои неща, до скоро!,-вампирката хукна като подивяла към противоположната страна на гората, а не от тази от която знаепе, че е опасно, поне за нея. След известно време вече не бе останал и помен от златокоската.

Subject: Re: Поляние. Mon Mar 23, 2009 10:53 am

- Считам това за не! - смънка безразлично девойката и хвана Ата за ръката и внимателно я задърпа към дома си без да обелва и дума.

ОФФ. Габке пиши у думо ми направо XD

Number of posts : 1 Registration date : 2010-05-12

Както й бяха казали, след като слезе планините, тя щеше да се озове на поляни. Така и се случи. Нощният вятър развяваше косите й. Тя седна на студената земя и отвори голямата раница, която носеше с себе си. Само една книга, дневник и портмоне с 100 долара. Али извади дневника и записа с красивия си почерк с много завъртулчици: "12 май. Най сетне дойдох до поляните..." Тя стигна до поляните и се замисли. През живота си беше видяла не малко поляни, но тези тук я очароваха. Тя задраска поляните и записа. Описа, макар да й беше трудно, цялото възхищение на тази гледка, цялата радост след толкова дни пътуване от Лондон до тук. А ио преди това беше само странствала, никъде не се беше спирала. Живота тук, за разлика, и предлагаше срещи почти всеки ден с вампири, върколаци, хора... Живот, който родителите й никога нямаше да й дадат. Родителите й... Тя се замисли и остави дневника, в който туку что беше написала:
"12 май.
Най сетне дойдох до ~~поляните~~ лунните поляни. Тук е прекрасно. Щом погледнеш надолу и видиш този заспал град просто ти се къса сърцето при мисълта, че някъде, в подобен град, в този същи момент, родителите ми ловуват...хора.
И все пак аз съм тук, тук, ане някъде другаде. И ще имам живот, изпълнен с радости и неочаквани срещи. Един прекрасен живот!!!"

След няколко часа размишления, радости, тъги и хилядо спомени тъмнокоската стана и се запъти към града....