Домът на Аби Тейлър

Admin Number of posts : 111 Registration date : 2009-02-26

Къщата на русокоската представлява страшно на външен вид, сравнително голямо имение. - Това й е останало от далечни роднини, устроили се във Форкс преди хилядолетия. Около къщата винаги има мъгла, а самата тя е запутана на вътре в гората. Времето винаги е мрачно и къщата е типична за филм на ужасите. Типична и за XVI век, когато са горили вампирите и затова роднините й са се крили тук. Къщата гонела неприятели със страховития си вид. Около къщата има дървета, с голи клони. По тях никога няма цветове. Отвън се различават три прозореца на втория етаж и два на долния между, които едва едва се забелязва катранено черната врата. Тя е зинала като дупка, но всъщност всичко е модерно. Преди прозорците са били запечатани, а сега на тях висят катранено черни пердета. До вратата се стига като се изкачат три, зловещо скърцащи стъпала. Пред вратата има веранда.
***
Вътрешността на къщата няма нищо общо с външния вид. Навън е супер страшна, но щом влезеш усещаш домашния уют. Имението разполага с огромен хол и сравнително голяма кухня. Няколко спални - едната на Аби, стаята за гости, стаята на предишните обитатели и две бани. Има и килер и таван. В хола има удобен кърваво червен диван и канапе в същите нюанси. Има и голям телевизор и скрин с книги. Повечето от тях са страшни истории за вампири, които са разказвани на малката, преди самата тя да се превърне в участничка в един от тези страховити романи. Освен канапетата, има и камина, която не е използвана от години, направо векове. Със стила си придава автентичността на нормалния човешки дом. Жалко, че отломките същност са от хора, но това са чисти подробности на които Аби не обръща и грам внимание. В кухнята има вечерна маса, а на прозорците висят черно-червени пердета. Има си голям хладилник, пълен с храна - всичко от което се нуждае един вампир. Е, няма човешка кръв, но има животинско месо и прочие.
До стаята на момичето се стига, като изкачиш двайсет или повече стълби. Те са извити и също скърцат, но по-малко и не толкова страховито. По стените има и много окачени картини - на Аби и Ейми, на майка им и баща им, на братовчедите и всиички заедно. Но в тези картини има мистерия. От оригинала сега там са само изображенията на Ейми, Аби и майка им. Когато някой от снимката умре, лицето му изчезва. Точно това води Аби до мисълта, че майка й и сестра й са живи.
Стаята на момичето е с голямо легло с лилави завивки. 'Осеяно' с много меки и различни по големина възглавници, върху които Аби ляга и неусетно заспива, релаксираща. Има изглед към мрачната гора. Лампите придават мека и страховита светлина и ако се види отвън е все едно има духове. В стаята си има и бюро отрупано с учебници и гардероб за дрехи, а на леглото се намират и старите плюшени играчки на девойката. По шкафовете на бюрото има стари черно-бели снимки на роднини. Незнайно защо има снимки и на трупове или вапири в разгара на ловния сезон. Винаги е било мистерия кой болен мозък ги е снимал и защо. Но като пропуснем албумите има и дневници. Там е и първия, почти изписан дневник на Ейми- сестричката на Аби. Винаги когато русокоската се сети за него, почувства и носталгията. Може да се намерят и старите рисунки на сестрите. Също и стихчета писани от тях. В тях се разказва за доброто на света. Че има щастие, всичко има щастлив край. А на рисунките има победени вампири или пируващи хора. Като малка Аби е вярвала, че хората ще победят вампирите, но в момента - като вампир, много добре знае, че това е крайно невъзможно и съжалява, че като малка се е доверявала на приказките на баща си, който я превръща в чудовище. Стаята разполага и с телевизор.
В стаята за гости има две единични легла и голям гардероб. Едното легло и с червени и оранжеви завивки и също е 'осеяно' с около десет, ако не и повече меки възглавници. Другото е с синьо-зелени чаршафи и също има много меки възглавници, усигоряващи добър предстой на гостите на Аби, които ако веднъж дойдат, понякога не се връщат живи. Стаята се намира до стаята на момичето и също гледа към гората. Тук също има сравнилелно голям телевизор.
Последната стая на етажа - на отдавна умрелите родители, има голямо легло. То е с кремави чаршави и жълтеникави калъфки на възглавниците. Макар там да са спали, нейните вуйна и вуйчо, има две различни одеала. Цикламено на вуйната и тъмно синьо на вуйчото. Това е поради причината, че те никога не се разбирали. Стаята попринцип е затворена, защото в нея има нещо странно. Понеже и двамата са умрели в стаята, в съня си, имаш чувството, че щом влезеш духовете им се пропуждат. Това е защото ако вратата се отвори из цялата къща прокънтяват страховитите писъци на лелята и ругантните на съпруга й. Килера същност представлява нещо като склад. Преди да се разделят Ейми и Айби редовно идвали тук на почивка. Сега в килера са малко от останалите неща на Аби.
***
Макар да е много страшно, девойката е свикнала. Знае всичко из цялата къща. Тавана същност е гробище. Там са ковчезите на братовчедите й и вуйчото и вуйната. Братовчедите й умрели по неизвестни причини. Говори се, че глутница върколаци ги разкъсала. Заради призрачната външна обстановка, телата им са сложени на тавана. Стаята е заключена, а ключът не може да се намери. Мистериозно изчезва заедно с няколко катрини, на които Ейми или Аби не присъстват.

Edit: Едитнато от Аби, поради липсата на скромност у предишната къща xDD

Subject: Re: Домът на Аби Тейлър Fri Mar 20, 2009 2:47 pm

Момичето застана пред дома си. Пребърка джобовете си и извади ключовете. Изкачи стълбите и застана пред вратата. Отключи, отвори и вратата с мрежата и веднага я затвори. Затича се по стълбите. В движение захвърли якето на дивана и чантата на стълбите. Връхлетя в стаята си. Падна на колене до бюрото и започна да рови в чекмеджетата. Рови, рови и най-накрая намери. Намери снимката която търсеше. На нея бяха само тя и чернокосата й сестричка. Лицето на Аби бе закрито от кичури, а косата й, както винаги се спускаше на букли и правеше съвършено красиви извивки. До нея се усмихваше по-ниската й и по-малката й сестричка - Ейми. Тя също има кичури на лицето си. Но нейната коса беше права и черна. Катранено черна. И двете бяха с жълтеникаво-кафеви очи и еднакви дрехи. - Роклички в сини и лилави нюанси. Тейлър погледа снимката и си спомни. Чувството в училището - спомени бяха същите. Несъмнено беше сестра й. Най-накрая щеше да намери малката си сестричка. Но с времето Аби се бе променила. Може би Ейми също. Ако не се познаеха?! Ако между тях възникнеше вражда?! Или омраза?! Аби седеше и мислеше известно време. Изведнъж се опомни. Трябваше да намери майка си. Трябваше иначе тайната й можеше да бъде разкрита. Но сега имаше по-важна работа. Прибра снимката в джоба си и отново прехвърча стълбите. Отвори вратата, излезе навън и я заключи. В движение навлече якето, за да не умре от студ и се запъти нанякъде из Форкс.

Number of posts : 22 Registration date : 2009-03-21 Age : 28

Още при вида на къщата,на Йола и се зави свят.Но все пак не се възпротиви и влезе.Беше страшно.....абсолютна вампирска квартира (xD) имаше чувството,че някой призрак ще излезе изпод килима,или някоя друга вампирка ще изскочи от хладилника.Място за опасения имаше много.Абсолютно като в седмата книга,която бе прочела подред за тази седмица-мрачно,страшно,тъмно и потайно.За нейна радост обаче,Аби изглеждаше добро същество и не би скрила вампир в хладилника.В ума на девойката изникна идеята,че този дом би бил страхотен за описване на зловеща картина в някоя книга.Ата се усмихна лекичко и обърна поглед към стопанката на къщата:
-Е,разкажи ми малко за имението....тоест за теб.-промълви заинтересована тя-ако нямаш нищо напротив,разбира се ^^

Subject: Re: Домът на Аби Тейлър Wed Mar 25, 2009 6:16 am

Аби се усмихна. Беше предвидила как ще реагира гостенката. Но след като видя, че Ата си влиза, отново се усмихна и я последва. Затвори вратата и я заключи. - Мерки за сигурност! - сподели тя за всеки случай и покани Ата да седне на червеното канапе в хола. После отиде до кухнята и отвори вратата на хладилника. Огледа се и извади нещо от вътре. Остави всичко това на плота и извади един завидно остър и блестящ нож. Почна да кълца нещото и след около минута се появи в стаята и сложи една покривка на масата. Насложи всичката храна [Не ми се мисли каква е - импровизирай xD] и се усмихна:
- Ем...Какво за мен - 16 годишна вампирка, живееща сама в една страшна забутана на майната си къща! Друго май не ти трябва да знаеш. - девойката си сложи малко от салатата [eто първото ястие - Ъмм домати Very Happy

:D Me likey хD] и се замисли. - За къщата, а?! Ем тя е на вуйна ми и вуйчо ми, но поради обстоятелства, които почти не помня и нямам намерение да споделям дори с родната си сестра живея тук! - Пое си дъх и се ухили за пореден път, Сдъвчи си доматчето и изгледа Ата - Е, ако искаш още нещо за разказване или ядене кажи! Но ти ще ми разкажеш ли нещо за себе си?! - сдъвквайки поредното доматче, се обърна и изгледа гостенката въпросително.

Number of posts : 22 Registration date : 2009-03-21 Age : 28

Изумена,Ата изгледа Аби с отворена уста и продължи да гледа така за известно време.”Тя откъде знае какво си мисля??!?!”,чернокосата и главица направо щеше да гръмне от зор,но храната я влечеше прекалено много и тя се пресегна към сиренето пане,естествено за да си вземе парченце в чинийката.С маааалко странна усмивка,тя похвали вкусното пане и пробва доматената салатa,която пък беше....ммм....жалко,наистина жалко,че в Китай си нямаха такива домати!(xD)
-Ммм,за мен ли-отвърна Йола,докато преглъщаше от ярко червеното винце и усещаше как стомахът и гори-дъщеря съм на вампирка,баща ми е човек,израснала съм в страх и съм....малтретирана от брат ми,чистокръвният вампир-гордостта на семейството.Жената,която ми се счита за майка обикаля по света и се опитва да съживи баща ми.Да,луда работа,подкрепям те ^^-усмихна се Ата отново,малко странно за момиче,което е израстнало в страх,но явно виното си казваше думата......
-Искам да напиша книга за къщата ти,много ми харесва.Искам въобще да...дам воля на въображението си.Ще имаш ли нещо напротив?Това вино откъде го взимкате?!
(Естествено Йола Ата не знаеше,че във виното няма само вино,а и.....човешка кръв?!xD)

Subject: Re: Домът на Аби Тейлър Wed Mar 25, 2009 12:53 pm

Девойката се усмихна.
- Явно храната ти харесва! Иначе - дай воля на въображението си - не съм имала компания от векове. А относно виното - ем ненам... Намерих го в хладилника. - момичето отпи от виното и се прокашля - Еми не е от кръв всеки случай - Българско вино xD - последва усмивка и девойката сдъвка поредното алено червено доматче. Последва примера на Ата и също си взе от сиренето. Хапна малко, но продължи да омита салатата.
- А ако искаш да пишеш книга - можеш да се радходиш из къщата! БЕЗ - момичето натърти на думата, но спокойното й изражение не се промени. Млясна веднъж-дваж и продължи. - БЕЗ да влизаш в стаята с ключа или да ходиш на тавана - Е може да отидеш, но повярвай ми после ще сънуваш кошмари с години. Не знаеш какво крие тази къща и повявай ми - И аз незнам. - поредното доматче бе изядено. Дори сиренето го нямаше. Най-накрая Аби се облегна назад и въздъхна. Като за вапир беше се наяла много добре с човешка храна. Тогава се сети, че е яла много неприлично. Извини се миличко, но само това. Реши да почака Ата да се нахрани и можеше да я разведе из къщата.

Number of posts : 22 Registration date : 2009-03-21 Age : 28

Ата от своя страна се чувстваше недодялана и разпеторена след българското вино.Силно вино беше,спор няма!Затова я беше налегнала творческата мисъл,понеже в Китай вино си нямаха и само драконите имаха право да пият мастика xD без да се притеснява много,много,все пак виното беше дало газ,Йола се усмихна и дояде каквото беше останало от вкусната доматена салата,като промълви:
-Мхм,нямам търпение да ме разведеш из къщата,нося си всичко необходимо за писането на книга,а и не само.^^-допълни чернокоската и се усмихна мило.Вампирката Аби Тейлър не я плашеше вече,беше и приятелка,нещо не много срещано.Но пък затова беше интересно!-заключи мислената си дейност девойчето и извади червената тетрадка и китайската мастилница,бе свикнала да работи по старомодният начин,макар и да пишеше на латиница.
-Е,ще ме разведеш ли,моля,а после може да отидем на училище,аз поне съм за натам,ако успея да го намеря де...-последните думи Ата промълви тихо и гузно,понеже я беше малко срам.Не бе свикнала във Форкс,беше нова и уязвима.Но определено при удобен момент щеше да покани новата си приятелка на гости у техният императорски дворец......

Subject: Re: Домът на Аби Тейлър Sun Mar 29, 2009 9:00 am

Девойката се усмихна. Стана и даде знак на Ата да я последва. Оставяйки масата неподредена с мисълта, че после ще чисти, се изкачи по стълбите нагоре. Докато се изкачваха девойката рязко спря. Обърна се към една от картините й я показа на Йола.
- Ето можеш да започнеш да водиш записки за тези - Това са семейни картини. Но не са обикновени. Щом някой умре образа му изчезва. Както виждаш половината рода е измряла. - Аби посочи всички липсваще места, където се срещаха мижави сенки - Духове - поясни момичето и посочи сестра си - а това е сестра ми, до нея сме аз и майка ми.
***
След като бе разказала набързо за картините, Аби повече Йола нагоре и най-накрая стигнаха до втория етаж. Първата врата бе стаята на момиичето.
- Влизай! - Каза тя и остави Йола да избере за какво да пише - Може да гледаш и по чекмеджетата - допълни отново Тейлър и седна на леглото си.

Number of posts : 22 Registration date : 2009-03-21 Age : 28

Аз наситина мисля да пиша мини роман за часа по литература ^^ Понеже Йола не я разбира много-много математиката xDD Нали е книжна мишка study

Очарована от тайнствеността на картините,Ата бе заситнала над тях и погледът и поглъщаше всеки детайл,всеки елемент от леко плашещата картина на всички изчезнали лица.Замислена,тя едва откъсна поглед от последната картина,на която мило се усмихваха две момичета и тяхната майка и драсна няколко чертички в тефтера си.Идеите идваха от само себе си,тя щеше да се заеме с писането на романът когато се усамоти у тях.Сега отбелязваше важните детайли с чертички,за да не ги забрави.А и имаше чувството,че може би Аби няма да я покани отново в дома си,затова трябваше да се подсигури още от сега.Наивните очи на Йола отново зашариха из коридора и се спряха на стаята на Аби.Доста хубава стая,добре поддържана,в нея имаше не един детайл...все така вглъбена в мислите си,полу-вампирката пристъпи напред към прозореца и погледна изгледа към гората.Картината беше зловеща.Чуваха се стенания,сенки бродеха насам-натам и всичко изглеждаше пусто и същевременно някак...подтискащо пълно.Чутовни дървета правеха тъмни сенки и мухлясали лиани се изкачваха зловещо по тях,подпъхвайки се сякаш под корите им.Тръпки побиха бялата кожа на азиатката...тя мразеше своето специално умение,защото все още не можеше да го контролира напълно и макар и в малки частички,си причиняваше болезнен ефект сама.Потресена,Йола наведе глава и отбеляза още една чертичка за смразяващата кръвта картина.Сега имаше още доста материал по който да пише.....
Отнякъде се чу гласа на милата Аби (^^),който разруши на парчета и разби мисленият транс на Ата.Тя обърна глава и се усмихна както винаги-добродушно и наивно:
-Благодаря ти,че ми съдействаш Аби,за мен ще е чест да те поканя някой ден у нас!-след което притеснена отвори едно шкафче.Йола НЕ беше от типа любопитни хора и затова се стеняваше да не би на Аби да не и е приятно ровенето по шкафчетата.Но пък в това шкафче имаше наистина нещо интересно.Няколко стари дневника-на Ейми Тейлър,на Аби Тейлър и още....стари картини.....спомени......усмивки.......За миг Йола я блъсна главата и тя се олюля.Имаше чувството,че не трябва да пипа тук....
-Аз,извинявай.....-отговори искрено и с устремен към земята поглед азиатката.Тя не искаше да се натрапва,беше прекалено стеснителна.....

Subject: Re: Домът на Аби Тейлър Tue Apr 14, 2009 12:47 pm

ГЪБО!!! АЗ СЕ КАЗВАМ ЛИАНА - НЕ МОГА ДА СЪМ МуХЛЯСАЛА... >.> СЪРДЯ ТИ СЕ ДОКАТО НЕ МИ СЕ ИЗВИНИШ! xDD >.>

Девойката махна с ръка:
- А, разглеждай си! Нищо интересно - сминките са най-обискновени!! Не мърдат, нито дишат, нито нищо странно!
Девойката се усмихна и седна на леглото си.

Number of posts : 22 Registration date : 2009-03-21 Age : 28

Нях,не е честно,няма да ти честитя Цветница,докато не честитиш моя имен ден >.< и не съм Гъба xDD Защо всички ми викате “Гъбо”???!xD
Ата също се усмихна на Аби,но все още и беше неудобно да се рови из личните спомени на момичето.Просто не беше такава [ако беше Фаия нямаше да и пука xDD даже не би се захванала с писане на книги] но,все пак взе снимките и седна до Аби на леглото.Докато прелистваше се виждаха толкова много усмихнати лица,толкова много чувства,слънца,тук-таме рожденни дни,цветя,плюшени играчки,въобще все неща,които съпътстват детството на едно щастливо дете.И тогава,извъднъж,Йола я намери....намери я сред купчината стари снимки,забравени от времето,сред купчината усмивки и спомени.Една снимка на две клекнали момичета,които берат цветя.....а времето беше толкова красиво,небето сияеше,сияеха и очите на двете деца!Такава красота.А фонът беше толкова познат,че......изведнъж Ата се сепна и стана от леглото,запътвайки се към прозореца със снимката в ръка.Записките и останаха до Аби.Умислена,тя докосна прозореца и всякаш пак чу онези стонове и писъци,които въображението и неуморно създаваше.Имаше такава разлика!Тази зловеща картина на мухлясали треви и увехнали цветя,скрити от чутовни дървета нямаше нищо общо с веселата горичка от свежа зеленина и полъха на вишнен ветрец.Тя се чудеше какво ли бе станало,но не смееше да попита.Йола свали ръката си от прозореца и огледа снимката внимателно,отзад датата показваше,че не е била снимана толкова отдавна.Момиченцата бяха малки.....крайно замислена,Ата заходи заднешком и отново се върна в началната позиция,буфвайки се на леглото до Аби.В главата и се въртяха толкова много въпроси......тя отново стана и погледна към шкафчето,а сетне извади един прашен дневник от там-дневникът на Аби Тейлър,много,много стар.....тя погледна притежателката на ценната вещ загадъчно,знаеше много добре,че няма да и го даде.....но поне.....
-Мога ли да запазя снимката?!Нали няма да е проблем,знаеш,че ще ти я върна,освен ако....ти е много скъпа......-попита плахо Йола и се усмихна,поглеждайки дневника замислено.....

» Домът на Ейми Тейлър
» Ейми Тейлър [Ивент]
» Домът на Ата Йола
» Домът на Касандра